top of page

ПИЕСАТА

 Една от най-играните комедии на българска сцена  безспорно е пиесата „Свекърва“. Написана в Женева през 1906 г. от Антон Страшимиров, е заела своето заслужено място сред образците на българската драматургия. Текстът осмива типичните балкански битови ситуации в  моделите на отношения между снаха и свекърва, майка и син, съпрузи, сватове. Наред с недъзите в порядките на българското семейство, невежеството, клюкарщината и сватосниченето, в "Свекърва" Страшимиров  изтъква вечния конфликт между различните поколения. Авторът ситуира действието  в началото на XX век, когато консервативността на патриархалния морал е в трагикомичен сблъсък с повлияния от нахлуващите от Западна Европа идеи и модни тенденции нов градски начин на живот... С новородената парвенющина.

IMG_20200111_122802_edited.jpg
ПИЕСАТА: About

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОКОЛО КОМЕДИЯТА▼

ПРЕЗ 2020г. "СВЕКЪРВА" БЕЛЕЖИ 113-ТАТА СИ ГОДИШНИНА. ПОЯВАТА Й Е СКАНДАЛНА СЪЩО КАТО СЛАВАТА НА НЕЙНИЯ АВТОР И ДОНЯКЪДЕ КОМИЧНА КАТО САМОТО Й СЪДЪРЖАНИЕ

ПИЕСАТА: Text

1896 година е. Антон Страшимиров е от 1895-та в западна Европа, пътува из Швейцария и Франция и посещава лекции по литература, география и философия в Берн. По едно и също време той завършва текстовете на комедията "Свекърва", драмите "Отвъд" и "Над безкръстни гробове". В същата година в София е обявен конкурс за написването на  българска драма и специална увертюра, с които да бъде открит  новопостроеният Народен театър. Страшимиров решава да се включи в надпреварата, както сам споделя, и от финансови подбуди. Предвид  издадените си вече статии срещу княз Фердинанд I и отколешната вражда с Пейо Яворов,  Страшимиров участва със своите три „швейцарски” пиеси, но прибягва до хитрина. Представя ги с три различни почерка.  "Над безкръстни гробове" той подписва със своето име и предава лично на комисията,  драмата "Отвъд"  пристига по пощата от Париж, а комедията „Свекърва” -  от Женева - за нея Страшимиров избира бащината фамилия на  съпругата си. На подписания с оригиналното авторово име текст,  журито,  с председател Константин Величков,  по-рано наричан от Страшимиров "подражател",  не присъжда никаква награда. Но дава премия  и Първа награда на  драмата "Отвъд",  а комедията "Свекърва" отличава с  второ място и по-малка сума. С най-скромна парична награда,  трета остава пиесата на Петко Тодоров "Първите".

steam2_edited.jpg
ПИЕСАТА: About

Скоро следва словесна схватка между Страшимиров и Тодоров в кафене "България", пред очите на тогавашната интелигенция.

Резултатът е обявен от Тодоров дуел, по съвет на отдавна враждуващия със Страшимиров Яворов, който обявява себе си и очевидеца на пререканието Александър Балабанов за секунданти.

 

До дуел обаче така и не се стига...

kafene_bulgaria-source_lostBulgaria.jpg
Anton_Strashimirov_portrait.jpg
Александър_Балабанов.jpg
Petko_Todorov_1914_edited.jpg
Peyo_Yavorov_wiki.jpg
ПИЕСАТА: About

Заради скандала, комисията е принудена да преразгледа решението си, но не прави друго, освен да размени местата на спечелилите Страшимирови пиеси, считайки ги все пак за най-добри текстове. И макар да не отменя финансовото възнаграждение,  журито лишава Страшимиров от възможността "Свекърва" да е първият текст,  тържествено поставен на сцената на Народния театър. За откриването е привлечен Вазов,  който набързо е написал пролога  “Слава на изкуството”,  вместо която и да е от спечелилите конкурсни пиеси е представена част от историческата драма “Иванко” на Васил Друмев, 
както и “Ивайло” - Тържествена увертюра от Добри Христов. Така на 03.01.1917г. сградата на Народния театър е официално открита за представления.

FELLNER-HELMER_print_National_theatre_Sofia_1904
ПИЕСАТА: About
Theater%20Lights_edited.jpg

ПО ИРОНИЯ НА  СЪДБАТА▼

ИСТОРИЧЕСКА ЗАКАЧКА ИЛИ ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА СТРАШИМИРОВИ ▼

ПИЕСАТА: Text
Sofia_Ivan_Vazov_National_Theatre_1907_B

ОТКРИВАНЕТО НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР НЕ САМО БИВА ПОМРАЧЕНО, А ДОРИ СЕ ПРЕВРЪЩА В ПОВОД ЗА РАЗПАЛВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА, БЕЛЯЗАЛА НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК :

Волята на княз Фердинанд I налага до тържеството да имат достъп само представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото. На 03.01. 1907г. множество недоволни млади хора се събират пред новооткритата сграда. Според шумните демонстранти "откриването" на Народния театър се е превърнало не в "народно", а в "дворцово" дело.Те просрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Държавният глава е "евакуиран" в театъра. Още на следващия ден с указ на Министерски съвет по княжеско гневно давление, Софийският университет е закрит временно за 6 месеца, уволнени са всички дотогавашни професори, доценти и лектори. Академичната общност обявява указа за незаконен и свиква митинг, но полиция и войска блокират сградата на университета. Голям брой студенти са арестувани и впоследствие интернирани по родните си места или изпратени в казармата. Репресиите срещу тях, последвани и от масивни уволнения на учители заради активната им позиция по социалните проблеми и критики към управлението, предизвикват широко недоволство в Княжеството и в европейския либерален печат.     

 Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. 

Следващото правителство на Александър Малинов се справя с кризата като реабилитира старите преподаватели в университета.

Абсурдната ситуация остава в историята като "Университетската криза от 1907 година". А именно: политическа криза в България, предизвикана от посегателството на княз Фердинанд  срещу автономията на Софийския университет.

ПИЕСАТА: About
ПИЕСАТА: About
Todor_Strashimirov

СРЕД  ДЕМОНСТРАНТИТЕ  ПРЕД СГРАДАТА  НА ТЕАТЪРА Е УЧАСТВАЛ И МАЛКИЯТ БРАТ НА АНТОН СТРАШИМИРОВ - ТОДОР. ТОЙ Е ОКОНЧАТЕЛНО ИЗКЛЮЧЕН ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, НО:

Благодарение на княжеския указ, изгоненият от единствената за времето си висша образователна институция у нас студент Тодор Страшимиров завършва юридическото си образование в Швейцария.  Впоследствие се връща в България и развива успешна политическа кариера.

ПРЕЗ 1927г. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ОТ БРАТЯ СТРАШИМИРОВИ - ДИМИТЪР Е ИЗБРАН ЗА ДИРЕКТОР И ДВЕ ГОДИНИ УПРАВЛЯВА НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ".

Димитър Страшимиров е известен още като историк ,

писател, педагог и общественик.

D_strashimirov_edited_edited.jpg

"СВЕКЪРВА" НЕ СЛИЗА ОТ АФИШИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР, А НА СЦЕНАТА НА
НАРОДНИЯ ТЕАТЪР Е ПОСТАВЯНА ПЕРИОДИЧНО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ХХ ВЕК:

За първи път в България пиесата е представена на 21 февруари 1907 г. във Варна, родния град на Страшимиров, от тогавашната общинска театрална трупа. 
Два месеца по-късно комедията е изиграна на сцената на Народния театър в София (23 април 1907 г.). Режисьор е Гено Киров, а в ролята на Костанда е Адриана Будевска. „Свекърва“ остава в афиша на театъра два сезона, а през 1920 г. постановката е възобновена, с нова изпълнителка на главната роля – Мария Хлебарова. Други постановки на Страшимировата комедия в Народния театър са осъществени през 1931 г. – на Хрисан Цанков със Златина Недева като Костанда, през 1946 г. – на Александър Иконографов с Марта Попова в главната роля, през 1968 г. – на Кръстьо Мирски с участието на Ружа Делчева и през 1987 г. – на режисьора Никола Петков с Виолета Бахчеванова и Славка Славова, които се дублират в ролята на Костанда.

IMG_20200111_122802_edited_edited.jpg
ПИЕСАТА: About
ПИЕСАТА: About
ПИЕСАТА: Text
bottom of page