ПИЕСАТА
Една от най-играните комедии на българска сцена безспорно е пиесата „Свекърва“. Написана в Женева през 1906 г. от Антон Страшимиров, е заела своето заслужено място сред образците на българската драматургия. Текстът осмива типичните балкански битови ситуации в моделите на отношения между снаха и свекърва, майка и син, съпрузи, сватове. Наред с недъзите в порядките на българското семейство, невежеството, клюкарщината и сватосниченето, в "Свекърва" Страшимиров изтъква вечния конфликт между различните поколения. Авторът ситуира действието в началото на XX век, когато консервативността на патриархалния морал е в трагикомичен сблъсък с повлияния от нахлуващите от Западна Европа идеи и модни тенденции нов градски начин на живот... С новородената парвенющина.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОКОЛО КОМЕДИЯТА▼
ПРЕЗ 2020г. "СВЕКЪРВА" БЕЛЕЖИ 113-ТАТА СИ ГОДИШНИНА. ПОЯВАТА Й Е СКАНДАЛНА СЪЩО КАТО СЛАВАТА НА НЕЙНИЯ АВТОР И ДОНЯКЪДЕ КОМИЧНА КАТО САМОТО Й СЪДЪРЖАНИЕ
1896 година е. Антон Страшимиров е от 1895-та в западна Европа, пътува из Швейцария и Франция и посещава лекции по литература, география и философия в Берн. По едно и също време той завършва текстовете на комедията "Свекърва", драмите "Отвъд" и "Над безкръстни гробове". В същата година в София е обявен конкурс за написването на българска драма и специална увертюра, с които да бъде открит новопостроеният Народен театър. Страшимиров решава да се включи в надпреварата, както сам споделя, и от финансови подбуди. Предвид издадените си вече статии срещу княз Фердинанд I и отколешната вражда с Пейо Яворов, Страшимиров участва със своите три „швейцарски” пиеси, но прибягва до хитрина. Представя ги с три различни почерка. "Над безкръстни гробове" той подписва със своето име и предава лично на комисията, драмата "Отвъд" пристига по пощата от Париж, а комедията „Свекърва” - от Женева - за нея Страшимиров избира бащината фамилия на съпругата си. На подписания с оригиналното авторово име текст, журито, с председател Константин Величков, по-рано наричан от Страшимиров "подражател", не присъжда никаква награда. Но дава премия и Първа награда на драмата "Отвъд", а комедията "Свекърва" отличава с второ място и по-малка сума. С най-скромна парична награда, трета остава пиесата на Петко Тодоров "Първите".
Скоро следва словесна схватка между Страшимиров и Тодоров в кафене "България", пред очите на тогавашната интелигенция.
Резултатът е обявен от Тодоров дуел, по съвет на отдавна враждуващия със Страшимиров Яворов, който обявява себе си и очевидеца на пререканието Александър Балабанов за секунданти.
До дуел обаче така и не се стига...
Заради скандала, комисията е принудена да преразгледа решението си, но не прави друго, освен да размени местата на спечелилите Страшимирови пиеси, считайки ги все пак за най-добри текстове. И макар да не отменя финансовото възнаграждение, журито лишава Страшимиров от възможността "Свекърва" да е първият текст, тържествено поставен на сцената на Народния театър. За откриването е привлечен Вазов, който набързо е написал пролога “Слава на изкуството”, вместо която и да е от спечелилите конкурсни пиеси е представена част от историческата драма “Иванко” на Васил Друмев,
както и “Ивайло” - Тържествена увертюра от Добри Христов. Така на 03.01.1917г. сградата на Народния театър е официално открита за представления.
ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА▼
ИСТОРИЧЕСКА ЗАКАЧКА ИЛИ ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА СТРАШИМИРОВИ ▼
ОТКРИВАНЕТО НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР НЕ САМО БИВА ПОМРАЧЕНО, А ДОРИ СЕ ПРЕВРЪЩА В ПОВОД ЗА РАЗПАЛВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА, БЕЛЯЗАЛА НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК :
Волята на княз Фердинанд I налага до тържеството да имат достъп само представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото. На 03.01. 1907г. множество недоволни млади хора се събират пред новооткритата сграда. Според шумните демонстранти "откриването" на Народния театър се е превърнало не в "народно", а в "дворцово" дело.Те просрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Държавният глава е "евакуиран" в театъра. Още на следващия ден с указ на Министерски съвет по княжеско гневно давление, Софийският университет е закрит временно за 6 месеца, уволнени са всички дотогавашни професори, доценти и лектори. Академичната общност обявява указа за незаконен и свиква митинг, но полиция и войска блокират сградата на университета. Голям брой студенти са арестувани и впоследствие интернирани по родните си места или изпратени в казармата. Репресиите срещу тях, последвани и от масивни уволнения на учители заради активната им позиция по социалните проблеми и критики към управлението, предизвикват широко недоволство в Княжеството и в европейския либерален печат.
Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти.
Следващото правителство на Александър Малинов се справя с кризата като реабилитира старите преподаватели в университета.
Абсурдната ситуация остава в историята като "Университетската криза от 1907 година". А именно: политическа криза в България, предизвикана от посегателството на княз Фердинанд срещу автономията на Софийския университет.
СРЕД ДЕМОНСТРАНТИТЕ ПРЕД СГРАДАТА НА ТЕАТЪРА Е УЧАСТВАЛ И МАЛКИЯТ БРАТ НА АНТОН СТРАШИМИРОВ - ТОДОР. ТОЙ Е ОКОНЧАТЕЛНО ИЗКЛЮЧЕН ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, НО:
Благодарение на княжеския указ, изгоненият от единствената за времето си висша образователна институция у нас студент Тодор Страшимиров завършва юридическото си образование в Швейцария. Впоследствие се връща в България и развива успешна политическа кариера.
ПРЕЗ 1927г. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ОТ БРАТЯ СТРАШИМИРОВИ - ДИМИТЪР Е ИЗБРАН ЗА ДИРЕКТОР И ДВЕ ГОДИНИ УПРАВЛЯВА НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ".
Димитър Страшимиров е известен още като историк ,
писател, педагог и общественик.
"СВЕКЪРВА" НЕ СЛИЗА ОТ АФИШИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР, А НА СЦЕНАТА НА
НАРОДНИЯ ТЕАТЪР Е ПОСТАВЯНА ПЕРИОДИЧНО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ХХ ВЕК:
За първи път в България пиесата е представена на 21 февруари 1907 г. във Варна, родния град на Страшимиров, от тогавашната общинска театрална трупа.
Два месеца по-късно комедията е изиграна на сцената на Народния театър в София (23 април 1907 г.). Режисьор е Гено Киров, а в ролята на Костанда е Адриана Будевска. „Свекърва“ остава в афиша на театъра два сезона, а през 1920 г. постановката е възобновена, с нова изпълнителка на главната роля – Мария Хлебарова. Други постановки на Страшимировата комедия в Народния театър са осъществени през 1931 г. – на Хрисан Цанков със Златина Недева като Костанда, през 1946 г. – на Александър Иконографов с Марта Попова в главната роля, през 1968 г. – на Кръстьо Мирски с участието на Ружа Делчева и през 1987 г. – на режисьора Никола Петков с Виолета Бахчеванова и Славка Славова, които се дублират в ролята на Костанда.
