ЗА СПЕКТАКЪЛА ▼
„EДНА ОТ НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ ПИЕСИ В СЪКРОВИЩНИЦАТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕАТРАЛНА КЛАСИКА"
БОРИСЛАВ ЧАКРИНОВ - РЕЖИСЬОР И ДИРЕКТОР НА ДТ "АДРИАНА БУДЕВСКА"
Не знам друг език, на който думата за роднинската връзка на жената и майката на един мъж да произтича от думата кръв.
Не знам какво предопределя тая патологична изостреност във взаимоотношенията на двете най-важни жени в живота ни. Дали бедността, която принуждава различните поколения да живеят заедно, или липсата на друга социална реализация извън дома, която води до тази невероятна фиксация в битови подробности.
А може би грубостта на нравите, стигаща до жестокост е просто част от националния ни характер.
За съжаление годините малко са променили тези проблеми.
Може би възможността още веднъж да се посмеем над тези ситуации, ще ни помогне по-бързо да се разделим с миналото си.
ПО ПОВОД НАШАТА "СВЕКЪРВА"
Защо виждам само мрак и тъпани, отекващи в мрака?
Звукът „Р…“ (ме пита, ръмжи, ръга, ругае …) „Вампир“, „Мрак“, „Свекърва“ – безспорни върхове в творчеството на Страшимиров и най-вече двете ръмжащи „Р-та“ в неговото име. Окървавени в романа му “Хоро“ (там може би най-разтърсващо).
"Свекърва" е произведение, в което разпознаваме азбучни истини за националния ни характер. Със спектакъла ни преднамерено искам да извадя един от самотниците в голямата българска литература от глупавия дунапрен на битово-социалното театро. (От както се помня в професията, толкова много мои колеги поставят на сцена Страшимировата „Свекърва“ като битова комедия, каквато тя жанрово В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Е.)
Някой от най-големите ми учители в областта на културата беше казал:
„В моето творчество аз не давам отговори, просто задавам въпроси.“
Идея, която не ме напуска и до днес.
...
▶ Къде се крият в гънките на душите ни балкански, тези тенци, тия таласъми, кой, защо и как ги събужда дотам, че да превземат цялото ни поведение?
▶ Като сме вече европейци, къде е тя, нашата цивилизованост, нашата толерантност, къде са нашите прошки към другия?
▶ Дали тази наша балканска, антична, различна емоционалност е такъв Божи дар, щом точно тя ни води там, дето си дерем очите едни-други.
▶ Ще се върне ли някой ден патриархалната хармония било в семейството на Костанда, Страшимировата, било на стария Герак, Елин Пелиновия, било на Златил от „Боряна“ на Йовков? Комай никога.
▶ И последно: Обича ли нашенецът свободата: личната, гордата, красивата, достойната, Справедливата?
Ето само част от въпросите, които аз като режисьор и чудесният бургаски екип на театъра бихме искали просто да припомним.
ЗА ДЕКОРА И КОСТЮМИТЕ
ЦВЕТА БОГДАНОВА - ХУДОЖНИК НА ПРОЕКТА
Бойко Богданов поставя Страшимировата "Свекърва" като сатирична гротеска.
В костюмите на героите са търсени хипербола и комичен ефект. В някои от тях фрагменти от традиционната фолклорна носия са примесени или противопоставени на елементи от модата "Алафранга". Парадоксалните комбинации от дрехи и аксесоари при част от героите, са целенасочено подсилени. Множество колоритни свидетелства от края на XIX и началото на ХХ век бележат нелепици, следствие от сблъсъка на "старата" с "новата" култура в България по онова време. Това се отнася особено за външния вид на нашенеца и нашенката. Заедно пресонажите в постановката рисуват ярка и на моменти абсурдна картина - провокирана от авторовия текст и режисьорската задача.
Спектакълът е изключително динамичен. Сюжетът се развива с бясно темпо, допълнително ускорено от режисурата. Сценографията не пресъздава типично битово пространство. Вместо него, визуалното решение на декора предлага условна среда. На моменти тя наподобява ту-клапа, ту-паспарту, ту- концентричен обект , в който се съсредоточава действието. Кръгла платформа и обикалящи я стени на колела оформят фигурата на голям тъпан. Отделните сцени се разиграват в и около него.
Когато представях за първи път макета на режисьора се оказа, че той вече е поръчал в театъра 6 истински тъпана, на които актьорите да свирят на живо по време на представлението. И това ако е "съвпадение"...