top of page
АНТОН ТОДОРОВ СТРАШИМИРОВ [1872 -1937]
Страшимиров, известен с критическото си перо и наричан "неспокойният дух на Българския Модернизъм", е богата и бележита фигура в българската история. Определенията за него са много: белетрист, драматург, публицист, издател, литературен критик, начален и гимназиален учител, народен просветител, етнограф, четник в четата на Яне Сандански, редник в Балканската война, военен кореспондент през Междусъюзничеката и I световна война, изявен общественик, антимонархист, антифашист, създател (заедно с Екатерина Каравелова) на Комитет за защита на евреите...
Страшимиров се изгражда като личност на границата на две столетия. Близо половин век той е в непосредствен досег с живота на народа през едни от най-драматичните години от историческото развитие на страната ни след Освобождението.
СТРАШИМИРОВ: About
Без никога да губи връзка с братята си Антон Страшимиров напуска дома още 13-годишен. Оттогава не спира да странства из България. През годините той публикува множество пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии за характера и особеностите на българина. Във фолклорните си студии "НАШИЯТ НАРОД" и "КНИГА НА БЪЛГАРИТЕ" (1918) Страшимиров изследва детайлно различните български етнически и етнографски групи.
Основател и редактор е на "Българска общодостъпна библиотека".
През 1895 Антон Страшимиров заминава при братята си. В гр. Берн изучава литература, география и философия. Непостоянен в търсенията си, след три години вече е гимназиален даскал във Видин, а после и в казанлъшкото Педагогическо училище. Но известен със сприхавия си македонски нрав, и след побой над тогавашния казанлъшки кмет, той получава безсрочна забрана да учителства, важаща из цяла България.
В Швейцария Страшимиров се запознава отблизо с творчеството на Х.Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк, Фр. Ницше, Ст. Пшибишевски и в последствие, в опита си за създаване на модерна българска драма бива силно повлиян от тях, взаимства теми, идеи и мотиви.
СТРАШИМИРОВ: Text
ТРИМАТА БРАТЯ СТРАШИМИРОВИ ▼
Наследник на голям род, с баща - зидар - преселник от Разложко, Антон Страшимиров се ражда в гр. Варна, втори от трима братя.
Най-големият брат, Димитър Страшимиров, първи получава образованието си в Швейцария - където следва литература и история, и завършва докторантура по литературни науки. Именно той насърчава младия Антон да пропише, а после изтегля и двамата си братя в Берн, но и тримата се завръщат и се посвещават на България. За периода 1927 – 1929 Димитър Страшимиров е директор на Народния театър, а през 1930 – 1935 е заместник-директор на Народната библиотека. Умира през 1939 като признат историк на Българското Възраждане, писател, педагог и общественик.
Най-малкият, Тодор Страшимиров, по време на студентството си в Софийския университет, освирква в публична демонстрация Фердинанд I и бива изключен. Успешно завършва право в Швейцария и после се завръща в България като ляв политик. През1925 година е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, извършителят остава неразкрит, но до днес се счита, че Тодор Страшимиров е убит "от свои".
Емблематично е списанието "Наш живот" / "Наблюдател", чийто основател и главен редактор е Антон Страшимиров. На страниците на месечника биват прокарани модернистични идеи, новаторски за историята на българската литература. В петте години на своето съществуване журналът успява да събере много от противоречивите черти на началото на ХХ век. Но и до днес е считан от литератори за едно от фундаменталните издания от този период.
Най-важното в поетическия отдел на списанието е ясно изразената и очертана граница между двете основни течения в поезията по онова време – реализъм и модернизъм. През първата година печатат автори реалисти като Кирил Христов, Стоян Михайловски, Цанко Церковски и пр., а след 1906 г. границата е прокарана. Страшимиров дава публичност на перото на прохождащи по онова време млади български поети: Теодор Траянов, Сирак Скитник, Димо Кьорчев, Трифон Кунев и др. За този период Михаил Кремен ще отбележи: „Страшимиров се чувствуваше като литературен войвода сред своите сътрудници, които образуваха чета, въоръжена до зъби с оръжията на „модерната” поезия.”).
По страниците на журнала Страшимиров печата част от свои драматургични текстове: драми, комедии, битови сцени, драматични етюди, фарсове и либретото „Източен мотив“. Тук през 1906 г. се появяват първите публикации на „Свекърва“ (кн. 5, год. 2).
Автор е на повече от 100 драматургични текста, някои от пиесите му са определяни като символистични, други - с битов характер, но общото помежду им е признатият за значим принос към развитието на българската драматургия.
Умира във Виена. Погребан е в София.
Страшимирови произведения са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.
bottom of page