АНТОН ТОДОРОВ СТРАШИМИРОВ [1872 -1937]
Страшимиров, известен с критическото си перо и наричан "неспокойният дух на Българския Модернизъм", е богата и бележита фигура в българската история. Определенията за него са много: белетрист, драматург, публицист, издател, литературен критик, начален и гимназиален учител, народен просветител, етнограф, четник в четата на Яне Сандански, редник в Балканската война, военен кореспондент през Междусъюзничеката и I световна война, изявен общественик, антимонархист, антифашист, създател (заедно с Екатерина Каравелова) на Комитет за защита на евреите...
Страшимиров се изгражда като личност на границата на две столетия. Близо половин век той е в непосредствен досег с живота на народа през едни от най-драматичните години от историческото развитие на страната ни след Освобождението.
Без никога да губи връзка с братята си Антон Страшимиров напуска дома още 13-годишен. Оттогава не спира да странства из България. През годините той публикува множество пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии за характера и особеностите на българина. Във фолклорните си студии "НАШИЯТ НАРОД" и "КНИГА НА БЪЛГАРИТЕ" (1918) Страшимиров изследва детайлно различните български етнически и етнографски групи.
Основател и редактор е на "Българска общодостъпна библиотека".
През 1895 Антон Страшимиров заминава при братята си. В гр. Берн изучава литература, география и философия. Непостоянен в търсенията си, след три години вече е гимназиален даскал във Видин, а после и в казанлъшкото Педагогическо училище. Но известен със сприхавия си македонски нрав, и след побой над тогавашния казанлъшки кмет, той получава безсрочна забрана да учителства, важаща из цяла България.
В Швейцария Страшимиров се запознава отблизо с творчеството на Х.Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк, Фр. Ницше, Ст. Пшибишевски и в последствие, в опита си за създаване на модерна българска драма бива силно повлиян от тях, взаимства теми, идеи и мотиви.
ТРИМАТА БРАТЯ СТРАШИМИРОВИ ▼